Когато се появи на екран през 1996, първият Писък наля в замиращия хорър жанр солидна доза свежа кръв – в пряк и преносен смисъл – полагайки началото на филмите на ужасите от ново поколение. Революционният момент в творбата на режисьора ветеран Уес Крейвън и младия сценарист Кевин Уилямсън беше свързан с факта, че героите в Писък бяха най-обикновени млади хора, изгледали достатъчно хоръри, за да използват наученото при сблъсъка си с напълно реален убиец психопат. Филмът съчетаваше по изненадващо добър начин пародийните намигвания към класики от сорта на Хелоуийн или Петък 13 със солидна доза съвсем истински ужас и в резултат Писък балансираше умело на границата между комедия и легитимен хорър. Втората част от поредицата закономерно засягаше въпроса с продълженията, които задължително трябва да предлагат още от същото, но в по-големи количества, а третата – този с филмовите трилогии и изчерпването на идеите. Сега идва моментът, в който четвъртият Писък си прави дружески закачки с клишетата от хорър жанра в съвременния му вид, чиито основи бяха налети именно от тази поредица.
Действието в новата част се развива десет години след събитията от Писък 3. Синди Прескът (Нeв Кембъл) вече е преуспяваща писателка, описала зловещите събития от родното й градче. Междувременно Гейл Уедърс (Кортни Кокс) води свое собствено предаване, а двамата със съпруга й Дюи (Дейвид Аркет) си имат десетгодишна дъщеричка. В един момент от издателството убеждават Синди да се върне в Уудсбъро, за да рекламира книгата си, което – както всички се досещаме – е пагубна грешка. Малко след това маскираният убиец излиза на сцената за четвърти път и клането започва отново.