Диана (Ирмена Чичикова), майка на 8-годишния Ники, не събира сили да съобщи на сина си, че баща му е загинал в катастрофа, затова сменя адреса си от Русе в София и отлага лошата новина с лъжата, че татко е заминал на експедиция в Антарктида. Това води след себе си писма, колети и снимки, които тя сама изпраща на детето, докато междувременно страховете и отговорността ѝ на родител се настаняват като слон в стаята. Хубаво е, че историята е достоверна (включително и актьорската игра) спрямо подобна ситуация в реалността, без филмът да е социален реализъм или пък да следва холивудския модел. Е, последното може би донякъде – силно драматична музика подчертава всяка сцена като светеща табела, сякаш имаме нужда от насоки кога да ни се свие сърцето.