Да екранизираш По пътя е почти толкова опасно, колкото да посегнеш към Старецът и морето, Одисей на Джойс или Властелинът на пръстените. Очакванията, а и вероятността да сгафиш с версия, която почитателите на книгата мразят, а пък незапознатите с книгата не схващат, е огромна. Още повече че този филм се готви още от 50-те, когато Керуак е искал да играе заедно с Марлон Брандо… Бразилецът Уолтър Салас обаче се е справил доста добре със задачата, предоставяйки ни вълнуваща, драматична интерпретация, която успява да предаде поне част от атмосферата на книгата чрез отлични визуални решения, натрапчива атмосфера, точно подбрана музика и подобаващ актьорски състав. В крайна сметка Салас вече има и опит с подобен разказ – през 2004 той ни представи Мотоциклетните дневници, където става дума за почти същото пътешествие от хиляди километри, без цел и посока, с единствен краен резултат себепознанието. Там обаче главен герой не бе един битник, а революционерът Ернесто Че Гевара.
На Сам Райли пък му отива да играе неспокойни, скитащи, бунтовни души. Записахме го в графа Потенциално велики веднага след като за първи път гледахме Control – чернобелия разказ на Антон Корбийн за пост пънк пионерите Joy Division (там му бе поверена главната роля – на суицидно-поетичния фронтмен Иън Къртис). В годините след това го изгубихме от поглед само за да го срещнем отново По пътя – преоблечен като прашния, объркан, преоткриващ себе си в постоянно пътуване (физическо и метафорично) писател Сал Перъдайз. Който е запознат с жанроопределящия труд на Керуак, знае, че тук трябва да внимаваме и за това как е представен Дийн Мориарти – хедонистичния бог на секса, наркотиците и свободното интелектуалство, вечният пътешественик в света на вълнуващото и опасното. Именно заради тежестта на тази роля първо се учудихме, че е поверена на красавеца Гарет Хедлунд (когото преди това бяхме гледали в лековати продукции като Троя и Ерагон), но веднага след внимателно запознаване с филма признахме, че момчето се справя повече от добре и заслужава да развие своя талант в други подобни проекти. Кристен Стюарт (тук играе Мери Лу) и Кирстен Дънст (в ролята на Камил) записват адекватно, макар и второстепенно участие като музи и сексуални партньорки на хаотичния Дийн.
Сценарият следва внимателно наратива на романа на Керуак, грабвайки цели готови фрази оттам (а не би могло и да бъде иначе). Това е историята на едно странно приятелство, в което младият писател Сал Перъдайз открива тайните на битието и преоткрива себе си, следвайки наперения, уверен в себе си, депресивен, хаотичен, чаровен и винаги пътуващ (но никога с посока) Дийн Мориарти. Това е едно различно road movie.