През 1968 Еди Адамс снима как ген. Нигок Лоан застрелва виетконгски партизанин. Според някои хора тази снимка е сложила край на войната във Виетнам. Тя също така носи слава и Пулицър на Еди, но фотографът е преследван от спомена за мъжа, когото е очернил, и споделя: „На този ден беше сложен край не само на живота на жертвата, но и на генерала.” Според някои хора обаче Еди също пострадва. Като повечето творци той се терзае от преследването на съвършенството и никога не е доволен от постигнатото.