Като въвеждащата сцена, в която шестима напълно непознати се събуждат в неизбродимо царевично поле без капка спомен как са се озовали там, но пък снабдени с по един уникален предмет (пистолет, кибрит, компас и пр.), чието приложение тепърва трябва да налучкат. След като първоначалното им взаимно недоверие затихва, групата решава да работи заедно в името на всеобщото измъкване, но – каква изненада – полето се оказва гигантски растителен пъзел, а предметите им – ключът към разгадаването му. Обикновено някъде на това място подобен род сюжети стават интересни, защото с всяка улика разкриваме и причинно-следствените връзки в историята, но тук сме в небрана царевица (простете аналогията) почти до края, където разочарованието ни е гарантирано, дори след „изненадващата“ сцена в кредитите и смътното предчувствие за продължение.