Покрай анимационните си проекти (Полярен експрес, Беоулф) бяхме позабравили колко добре се справя Робърт Земекис с вероятно най-важния филмов жанр – драмата. Полет може и да не е новият му Форест Гъмп, но пък е силно завръщане към игралното кино, което вече остави своята следа в 2012. Със своя скромен бюджет и малък актьорски състав филмът набляга не на действие и впечатляваща визия, а на соловите включвания на отличния Дензъл Уошингтън и неговото взаимодействие със също така убедителната Кели Райли.
Историята в Полет има своята далечна връзка с The Pilot на Клиф Робъртсън от 1980, но макар че основата и на двата филма е еднаква (разказ за брилянтен, но алкохолизиран пилот), то развитието е съвсем различно. В сценария са заложени поне няколко ключови обрата, в рамките на които зрителят преосмисля симпатиите си към главния герой, който пък е в постоянен сблъсък с обстоятелствата от околния свят, но и с демоните, които владеят душата му.
Капитан Уилям Уитакър (Уошингтън) е пилот на пътнически самолет с дългогодишен стаж, страхотно реноме и още по-страхотен проблем с алкохола. След три поредни дни, в които почти не спи и поглъща огромно количество алкохол и кока, Уитакър трябва да осъществи поредния си полет. Тежка техническа неизправност отправя самолета право към земята, но с почти извънземна маневра капитанът успява да го приземи, спасявайки почти всички от пътниците и екипажа. Докато лежи в болницата, говорят за него като за герой, но скоро токсикологичните изследвания показват наличието на множество забранени субстанции в кръвта му, което пък би го тикнало право в затвора. При това – за доста години. В следващите седмици Уитакър мисли, премисля, опитвайки се да намери път към собствения си морал и да се отърве от алкохолната зависимост. В живота му неочаквано влиза добродушната Никол (Райли), която добре разбира борбата му покрай собствената си хероинова зависимост. Разследването, любовта, отчужденият му син, постоянната злоупотреба с алкохол и съмненията хвърлят Уитакър в поредица кошмарни дни, изходът от които е неясен.
И ще ви държи в напрежение – докрай. Струва си.