Преди да хванем нощната тарифа, срещаме първия герой на светло: Мишо (Васил Василев-Зуека) е баща с малък бизнес, който кара такси за допълнителен доход (както повечето зад волана във филма), докато опитва да се измъкне от кредитния ад, където е попаднал. Разговорът му с корумпирания банкер Попов (Георги Кадурин), който го изнудва и заплашва ("за нас се правят закони, не за вас", казва той), не води до нищо добро, а изходът от ситуацията влиза в новините и се превръща в тънката нишка между историите нататък – докато возят клиенти, шофьорите слушат нощния радио блок, където хора се обаждат в студиото, за да изкажат (разбира се, компетентно) мнение по въпроса.
Докато тези коментари звучат на втори план, точно както ги чуваме и в собственото си ежедневие, на преден няколко таксита развиват сюжети с различни герои: сърдечен хирург, който ще емигрира в Хамбург; учител на мост, готов да скочи; един курс, който завършва с агресия и друг, който не стига до отмъщение, въпреки че може. Да, Посоки следва "новата вълна" в нашето кино от последните години – социална драма (на моменти мелодрама) с фокус върху корупцията, насилието и емиграцията, пред които човекът или се отчайва, или губи разсъдък. Хубаво е обаче, че в този "мозаечен портрет на живота в София днес", както го описва Variety, все пак има и хумор – дали заради абсурда, оптимизма (песимистите и реалистите вече са избягали) или надеждата, че едно добро сърце, попаднало на място, променя посоката на всички.
Премиерата му в кината е на 26 януари
