Прешъс е затворена в себе си. Таи в себе си огромна болка, а също така и нероденото си бебе, заченато при изнасилване. Прешъс е дебела. В училище ù се подиграват жестоко. У дома положението е още по-лошо. Съсипаната й от живота си майка си го връща на дъщеря си. Когато бащата на Прешъс я изнасилва, майката е ядосана не на мъжа си, а на детето заради това, че се е опитало „да й го открадне“.