Филмът разглежда темата за киното като средство за конструиране на национална история, идентичност и колективна памет. Обект на творбата е село Ковачевица в Родопите. Почти обезлюдено, през 70-те години на миналия век селото е преоткрито от кино индустрията заради старинните си къщи от дърво и камък, които се оказват подходящ фон за исторически филми с национално-романтичен привкус (Мера според мера, Мъжки времена). Творбата е монтаж от кадри от филми, снимани в Ковачевица, съвременни кадри от селото, заснети от автора и интервюта с хора, разказващи по спомен сюжети от филмите. Спомените за тези филми на места плавно преминават в интерпретации на исторически теми и лични истории.