Когато през 2012 Ридли Скот се завърна към поредицата с Прометей, мненията бяха полярни. Повечето верни фенове не му простиха, че нямаше достатъчно кръв, битки и счупени ребра. Останалите пък се зарадваха на желанието му за по-философски филм, защото искаха история за появата на пришълците такива, каквито вече ги познаваме. Всички обаче бяха незадоволени от края на филма. За щастие все пак той обещаваше появата на нови глави в сагата.

Ето как пет години по-късно гледаме Пришълецът: Завет. Още заглавието му подсказва, че тук ще има: 1. любимите ни ксеноморфи, и 2. религиозна алюзия. Времево сюжетът е продължение на Прометей, но все още всичко се случва преди Пришълецът от 1979. В това удобно празно поле преди седмица режисьорът обеща да настани още няколко епизода, така че не се опитвайте да запомните реда. Като абсолютен фен на сагата, изгледал отделните филми по над десет пъти, нареждам Пришълецът: Завет в челната тройка от поредицата – визуално безупречен, достоверно изигран, с необходимата доза ужас, но и продължаващ по-високите търсения на Прометей.

Тук Ридли Скот е заложил на разработена схема. В началото имаме инцидент, заради който екипажът на колонизаторския кораб Завет е принудително изваден от криогенен сън. Същото се случва и в Пришълецът от 1979, където екипът отново решава да проследи странен сигнал, който го води до неизследвана досега планета.

Голямата разлика в новия филм е, че хората в кораба не остават незначителни персонажи, а в течение на случващото се разбираме как са свързани помежду си, какви са мечтите и страховете им. Би могло да стане досадно, ако не се хване необходимия баланс, но случаят не е такъв и семейните двойки придават по-голяма плътност на героите. И ако първата част на филма носи тона по-скоро на Стар Трек, кацането на непознатата планета отприщва поредица от неприятни събития в духа на Пришълците на Джеймс Камерън от 1986. Пригответе се за болезнено-кървава смърт, много пъти.

Малко след това идва и най-силният коз на филма – Майкъл Фасбендер, заради когото подзаглавието спокойно можеше да бъде Шоуто на Майкъл. Двойната му игра – едновременно като андроида Уолтър от Завет и като синтетичния човек Дейвид от Прометей, е откровено чудесна. Катрин Уотърсън също прави силна роля, като в последните 15 минути е същински двойник на лейтенант Рипли на Сигорни Уийвър (централен герой във филмите до Прометей). За да не издавам повече, ще кажа само, че краят отново обещава продължение, а финалните надписи поне на мен ми донесоха две неща: увереността, че Ридли Скот знае какво прави и желанието да гледам Пришълецът: Завет поне още няколко пъти.

текст Вера Гоцева