Приземяване
„Христина е млада, интелигентна жена, която има любима, престижна работа, семейство и любовник интелектуалец. Това, което не й стига е време – време да осмисли това, което става около нея. Един нещастен случай, при който загива дете, приятел на сина й, става поводът Христина да спре и да се огледа около себе си. В нейния запълнен до крайност живот всичко се е оказало половинчато: полуизкуство, полулюбов, полусемейство, полуприятелство. Чуждото нещастие я кара да се замисли за личната й отговорност. Тя разбира, че човекът трябва не само да излети, но и да се опита да се приземи, да се опита да разбере каква е нравствената цена на постигнатото в живота.” – Енциклопедия Българско кино, Титра, София, 2000