Филип е женен за Росица, но има дете от Марта. Росица осиновява детето, но не успява да направи семейство. Заедно с бебето Филип се пренася в мансардата на Марта. Росица отива
при тях, за да вземе детето и да се грижи за него. В спора около
родителските права се намесват и хазяйката на жилището и нейният племенник. Скоро всички забравят защо са се събрали и започват да разплитат собствените си житейски истории. Детето не се обажда от другата стая и ако някой се сети за него, то е да
покаже на другите, че са го забравили. В хода на разговорите им се разбира, че никой от тях не е имал смелостта да потърси грешките у себе си, да анализира постъпките си и постепенно са загубили същността си.