Ако някой очаква от филма му първосигнална възхвала на НАСА и САЩ, е объркал канала. Вместо това Първият човек застава зад името си и насочва увеличителна леща към Нийл Армстронг – един летец-изпитател, който минава по тежкия път до командир на космическа мисия. Хладнокръвен герой отвън, той е психически смазан както от работата си, така и от загубата на малката си дъщеря (роля, в която винаги сдържаният Райън Гослинг се чувства идеално като в скафандър по мярка). Има моменти в тази история, които носят сурово, почти документално усещане, но най-силни сякаш са онези, които показват мисиите през погледа на космонавтите. Не красиво и грандиозно преживяване – те всъщност са клаустрофобични и ужасяващи, Вселената се върти със страшна скорост, а чудовищното натоварване прави всичко по-скоро доброволно мъчение, отколкото нахакан подвиг. За филм от 2 часа и 20 минути, в който тишината и абразивният шум често са по-важни от думите, е учудващо колко силна е хватката на Първият човек – като вакуум, в който сам не искаш да мърдаш.