Двамата заедно поемат на метафизично пътешествие из земите на България, като по този начин разкриват събитие от миналото, причинило ѝ много мъка.
Вирджиния се среща с тялото на баща си по драматичен, но и игрив начин, извеждайки теми като тленността, вечността и загубата. Докато баща ѝ е щастлив от факта, че се чувства жив, той дирижира музикален шедьовър, записан на златната плоча на Пътешественик, пресъздавайки по този начин прехода между живота и смъртта.