Как оцелява изкуството във време на потисничество? В годините на съветската власт художниците, които остават верни на вижданията си, биват екзекутирани, изпращани в лудници или в лагери.
Тяхната трагедия вдъхновява младия Игор Савитски. Той уж купува одобрено от държавата изкуство, но вместо това дръзко спасява 40 000 творби на забранени колеги художници и създава музей в узбекистанската пустиня, далеч от зоркия поглед на КГБ. Макар че самият е беден художник, той успява да осигури парите за закупуване на картините, и то от същата власт, която ги забранява. Савитски събира еклектична смесица от руско авангардно изкуство. Но най-голямата му находка са художниците от непозната школа, които се установяват в Узбекистан след революцията през 1917 г. и откриват уникална ислямска култура, толкова екзотична за тях, колкото Таити за Гоген. Те развиват изумително оригинален стил, смесвайки европейския модернизъм с вековни източни традиции.
Бен Кингсли, Сали Фийлд и Ед Аснър са гласовете на дневниците и писмата на Савитски и художниците. Изпъстрен със спомени на децата на художниците и редки архивни кадри, филмът ни повежда на драматично пътуване с множество саможертви в името на творческата свобода. Описвани като “една от най-забележителните колекции от руско изкуство от 20 в.”, намиращите се в един от най-бедните региони в света картини сега струват милиони и са доходоносна мишена за ислямски фундаменталисти, корумпирани бюрократи и спекуланти. Колекцията и днес е толкова застрашена, колкото когато я създава Савитски, което повдига въпроса чия е отговорността за съхраняването на това културно съкровище.