Пяната на дните
Две имена подскачат безспирно от уста на уста сред любителите на европейско кино, особено пък по френските земи. Това са имената на Борис Виан и на Мишел Гондри – писателят с едно от най-развихрените въображения на всички времена и режисьорът с една от редките дарби да визуализира сюрреалистичен текст. Обединява ги Пяната на дните – адаптацията на Гондри по шедьовъра на Виан.
Добре дошли във Виания
Имената на хора, съумели да оставят нещо след себе си, винаги споменаваме с възхита. Някои завещават на бъдните човеци красиви произведения на изкуството, други даряват идеи, Борис Виан е създал цял имагинерен свят. И ако думите можеха да оживяват и светът на Виан бе станал истински, то вярвайте, животът ни би се превърнал в ад. Вратовръзките ни щяха да се сражават, отказвайки да бъдат завързани, нахални сенки щяха арогантно да ограбват магазините, стените на къщите ни щяха да се свиват всеки път щом финансовите ни потоци секнат, говорещите ни домашни любимци щяха да залагат словесни капани, преследвайки уапили-та, а единствената ни утеха щяха да бъдат джазът и любовта към хубавите момичета. Описваме внимателно света на Виан, за да ви помогнем да разберете колко голям е товарът, легнал върху плещите на Мишел Гондри.
Не споменаваме името на Гондри напразно
Дарбата на Гондри бе единствената, върху която всички любители на Виан стовариха надеждите си. Режисьорът, работил върху видеоклиповете на Бьорк, The Chemical Brothers, Massive Attack, Radiohead и Кайли Миноуг, и създал пресимпатични филми като Блясъкът на чистия ум, обича да флиртува с емоциите на зрителите. Пяната на дните започва ведро и усмихнато, а сетне толкова натежава, че оптимизмът моментално ще изскочи от умовете ви. Но сцупените устни се редуват с усмивки, затова ще ви е трудно да заплачете. Меланхолията обаче е налична, а смъртта често наднича оттук-оттам в сюжета, който между другото звучи така – „един мъж обича една жена, тя се разболява и умира.“ В обичната жена се превъплъщава Одри Тоту (Невероятната съдба на Амели Пулен), нейният любим е Ромен Дюри (Сърцеразбивач), помагат Леа Сейду (Полунощ в Париж) и Омар Си (Недосегаемите). Героите ни привързват към себе си, любовната история ни затрогва, а сюрреализмът оставя малко шеметно усещане за това колко пяна е изтекла и в кой етап от дните си всъщност се намираме.
