Основният стремеж в случая е да бъде разказана една наглед обикновена, но много човешка история (което пък прави разказа доволно сложен). Пътят на една любов през годините, нейните трансформации, всички усилия и бариери, които я правят възможна и невъзможна. Неминуемо е – и в Пъзел присъства темата за продължаващия вече две десетилетия тежък преход, емигрантството, мутрите и олигарсите, но това са само елементи от историята, които в нито един миг не заемат централно място в нея. Акцентът винаги е поставен върху двамата главни герои – техните тихи диалози, тихи монолози и ужасна вътрешна борба, годините и разстоянията, които така и не успяват да ги разделят напълно.
Вече споменахме актьорския състав – в него ще забележите хора като Александра Сърчаджиева, Павел Поппандов, Джоко Росич и Мария Статулова, но техните включвания са епизодични и служат единствено като добре подбрани подправки и на тях никога не се акцентира излишно. Защото в центъра на историята остават персонажите на обиграния театрален и кино лъв Асен Блатечки и дебютиращата (при това – с главна роля) манекенка Станимира Колева.
Младият, добронамерен до крайност мечтател Ник (Блатечки) и красивата, но затворена и резервирана към новостите Ирена (Колева) се срещат случайно някъде край морето, а разменените погледи и реплики, написани върху салфетки сякаш не вещаят нещо повече от мимолетна лятна авантюра. Нещата обаче стават много по-сложни – Ник се влюбва да уши и е готов да забрави всичко в живота си заради Ирен. Тя пък се оказва омъжена за властолюбив мафиот, от когото има дете и от когото хем иска да избяга, хем не є достига нужният кураж. Действието преминава през няколко години, няколко различни града и всякакви други странности (Ник също се сдобива със семейство, което не успява да го направи по-щастлив), но двамата влюбени остават заедно докрай – по един или друг начин. Защото понякога годините и разстоянията нямат значение.