Рай

След Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин, които оставиха следа на фестивала във Венеция преди две години, Кончаловски ни хвърля в монохромния мрак на Втората световна.

Нарочно старомодния му черно-бял филм сглобява в техническо съвършенство (браво на оператора Александър Симонов) кошмарни кадри от концентрационнен лагер и разфасовани на късове интервюта с трима човека, които са минали оттам. Огнената рускиня Олга е с благородническа кръв, но помощта ѝ към две еврейски деца я хвърля в затвор, където единственият ѝ шанс е френският офицер Джулс – мек човек, който се огъва под чара ѝ, но убийството му изпреварва опита да я спаси. Изпратена в лагер, Олга отново получава лъч от съдбата, попадайки на есесовеца Хелмут – стара страст, която пламва пак с планове за бягство. Притихнали срещу камерата и тримата говорят за любов и смърт, но само заглавието на филма подсказва кой им задава въпросите, когато всичките им блянове и мъки са станали на прах.