Рицар без броня

На улицата в столичен квартал семейство се суети около новия си автомобил „Вартбург“ и скоро всички заедно потеглят на първия излет. По пътя деветгодишният Ваньо не спира вдъхновено да бъбри, но баща му бързо го смъмря.

Когато пристигат на една планинска поляна, майката слага трапеза на открито и в този момент колата потегля по наклона. Уплахата на родителите, че малкият им син е вътре, с облекчение отминава, когато палавникът изскача от храстите. С това тревогите на смелия Ваньо съвсeм не свършват.

Той вярва в рицари и в справедливостта. Често играе с дървени мечове, облечен в картонени рицарски доспехи, и пътува между…блоковете. Увлечен в своите мечти и игри, малкият рицар постепенно опознава живота на възрастните. Забелязва как неговата учителка често идва при баща му, който е началник в министерство. Тя има справедлива молба, но баща му уклончиво я отпраща. Майка му пък ходи на място, което приятелите му наричат „тайни срещи“…Момчето е смутено – защо възрастните говорят едно, а вършат друго?

От разни наблюдения и случки, Ваньо се чувства все по-самотен в „големия“ свят. Затова мислено разговаря с единствения, на когото се доверява – неговият вуйчо Георги. Само с него се чувства щастлив.

Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него сериозно. Когато са заедно, никога не скучаят – посещават печатница, репетиции в театъра, гледат филм.

И когато се прибира в къщи, Ваньо притиска подарения кристален отломък, за да го показва като чудо…

Въпросът, който не си задава този мечтателен рицар е как ще влезе в света на другите реални „герои“ без защитна броня срещу грубостта и егоизма?…