Другата причина да чуете пак историята за любов между двама музиканти, докато единият изгрява на сцената, а другият залязва на нея, е Лейди Гага. Вече дори не е редно да я наричаме нешлифован диамант в киното – тя си е звезда. Без грим, костюми и перуки (зад каквито се криеше и в Зловеща семейна история, за която има Златен глобус), тук сякаш я виждаме за първи път – абсолютно естествена и абсолютно магнетична. Тя е Али – вулканичен глас в скромна опаковка, който избухва до 3 Грамита в мига, в който се качва на истинска сцена. Човекът (и мъжът), който я открива, е Джаксън Мейн (Брадли Купър) – харесван блусар, който обаче сяда с китарата си пред публиката едва след шепа хапчета, глътнати с водка, включително заради усилващото се звънене в ушите. Джаксън е пометен от Али на един дъх, но с нарастването на тяхната любов и нейната слава, той става все по-уязвим. Ето защо Гардиън пишат, че филмът можеше да се казва и Умира звезда. За Брадли Купър обаче това не важи извън сюжета – страхотен режисьорски дебют, за който искате фронт стейдж билети.