Сергей и Таня се обичат повече от всичко на света. Един ден той получава призовка за армията – служи в морската пехота, а тя го чака. После става нещастие. Докато частта, в която служи, помага на бедстващите при земетресение, бронетранспортьорът му е отнесен от силните вълни в морето. Пристига известие за гибелта му. Момичето страда неутешимо. Но все пак трябва да се живее. Таня има близък приятел от детството, хокеист и добър човек, който й помага да преодолее отчаянието, и се омъжва за него. После се оказва, че Сергей не е загинал, а за да не изостави ранения си приятел, се е наложило двамата да прекарат зимата на безлюден остров, докато най-после ги намират. Връща се вкъщи възмъжал, помъдрял и повече от всякога влюбен в Таня. Но тя не е вече неговата Таня, тя е жена на друг. Ще може ли да живее без нея и има ли смисъл животът без любов?…
Стилът на филма съчетава реализъм и поетична условност. Героите почти през цялото време разговарят в бели стихове или пеят, а сред авторите на текстовете на песните са Наталия Кончаловска и Булат Окуджава.