За детектив Ник Уолкър (Рейнолдс) кандидатстването за работа в елитарното РПУ Оня свят изисква известни жертви. Налага му се да умре. За негово щастие, смъртта не е скучната черна бездна, която вещаят атеистите, а отвъдното предлага отлични условия за израстване в кариерата на всеки амбициозен полицай. Из света на живите бродят мъртъвци, които се крият сред хората, а от служителите на свръхестественото полицейско управление се очаква да ги открият, заловят и изправят пред правосъдието.
Правилата на полицейските комедии, пък били те и с фентъзи привкус, повеляват Ник да се сдобие с най-неподходящия възможен партньор, с когото да се гледат накриво поне до средата на филма, когато спонтанно установят, че всъщност са сродни души. И той го получава в лицето на киселия шериф Рой Пулсифер (Бриджис), убит през 19 век, който все още се оплаква как тялото му е било изядено от койоти.
За да бъде майтапът пълен, Ник и Рой няма как да влязат в света на живите, като самите себе си, така че всички виждат брадатия герой на Бриджис като сексапилна блондинка, а този на Рейнолдс – като спаружен китаец. В много случаи необятното деколте на шериф Рой върши повече работа от огромните му револвери и работата върви чудесно, докато партньорите не се натъкват на конспирация, която цели да заличи живота като такъв.
Ясно е, че РПУ Оня свят не може да мине за връх в седмото изкуство, но може да ви спечели като летен хит, защото не се взема насериозно и не допуска обичайната грешка да вкарва излишна драма в комедийния сценарий. Освен това, Бриджис видимо си прави майтап с ролята си в Непреклонните на братя Коен, а Рейнолдс е истински ветеран в комиксовите адаптации (да, това е поредният филм, базиран на комикс), след като изигра Ханибал Кинг в Блейд: Троица, Дедпуул в X-мен Началото: Върколак и Зеленият фенер в… ами, Зеленият фенер. Режисьорът Робърт Швентке също е доказал способността си да кара носители на Оскари и още десетки престижни кино-отличия да се правят на шутове в Бесни Страшни Пенсии.
Може би единственият грях на РПУ Оня свят е, че фактът, че балансира неуверено на границата между комерсиален филм и нишово, но култово грайндхаус кино, без да реши какво точно иска да бъде. Тази неувереност се доказва и от факта, че говорим за един от редките случаи, в които зад океана нямаше предварителни прожекции за журналистите.