Отговаря ни радикалният австрийски режисьор Улрих Зайдел с едно африканско сафари, което обиколи фестивалите, демонстрирайки човешка жестокост не за всеки стомах. Документалната история е проста, но да се гледа е малко по-сложно – кървавите следи на средна класа европейци, които практикуват хобито си в Африка, граничат с натуралистична хорър касапница. Докато хората стрелят по жирафи и зебри, радват се с ловджийски поздрави и се снимат пред отстреляния трофей, Зайдел ни настанява на първия ред, за да прогледнем за абсурда в човешкото поведение. "Някои казват, че трябва да защитаваме животните сляпо, но това не ни отвежда никъде", философства германец с наднормено тегло, преди местните му помощници да започнат процедурата по дране и разчленяване на "дивеча". Изобщо не е поетично като Зелените хълмове на Африка на Хемингуей, нито пък е естествено като лъв-разкъсва-антилопа по National Geographic – непреглъщаемо е.