Както твърди Аудриус Стонис, филмът поставя под въпрос етичната граница на всеки автор в киното – къде свършва свободата на режисьора (и изобщо свободата в документалистиката), когато наблюдава през обектива на камерата болката на даден човек и неговите лични трагедии.