Бруталната подземна история в Само Бог прощава пишат двамата братя – Джулиан (Райън Гослинг) и Били (Том Бърк). Привидно, те управляват голяма боксова зала в Банкок, а отвъд повърхността на легалните им занимания – печелят чудесни пари от бизнес с наркотици. Уютното гангстерско съществуване на Джулиан обаче бива отнето. Брат му Били инициира серия от жестоки убийства и на свой ред бива убит, а всевластната им майка (страхотна Кристин Скот Томас в ролята) пристига буреносно в Тайлнд, жадувайки мъст. Следва уреждане на сметки между гангстери и ченгета, синовен дълг, едипов комплекс, искрици съвест и редица клишета от филм ноар жанра.
Светлините на града
Колкото историята е семпла, толкова мизансценът е пищен. Истината е, че Никълъс Уиндинг Рефн създава сценария за Само Бог прощава още преди да напише този за Drive. Затова не е чудно, че съставките са същите – насилие и крайна жестокост, редуващи се със съзерцателни мигове, мудно действие, близки планове и мистичен, почти безмълвен главен герой. Само дето тук декорът е по-забележителен, а сенките и светлините – използвани по-умело.
Бог прощава, критиката – не
Веднага след като филмът направи първата си поява на фестивала в Кан, критиката заговори за неговите недостатъци – осезаемата липса на чудесен саундтрак като този на Drive и на забавните, макар и минималистични диалози, поразяващи като ъпъркъта на Гослинговия герой. Както и за прекомерната жестокост, задминаваща понякога дори Тарантиновите кървави абсурди. Трябва да знаете обаче, че гледането на филм, излязъл изпод ръцете на Никълъс Уилдинг Рефн, е своеобразна литургия. Ясно ви е, че свещеникът ще направи жертвоприношение, от вас се иска само да повярвате на онова, което става пред очите ви.