Макар и да са далече от статута на Супермен и Батман, Самотният рейнджър и Тонто са си съвсем истински американски попкултурни икони. Стартиралото цялата история радиошоу е още от 30-те, а в следващите десетилетия манията продължава с телевизионни сериали, комикси, електронни игри и няколко доста неуспешни киноверсии. През 2013 обаче грешки няма – с режисурата се е заел Гор Вербински (Карибски пирати, Ранго), а продуценти са не по-малко опитните Джери Брукхаймър и Джони Деп, като на последния Вербински отново е поверил и главната роля. Изобщо не сме изненадани, че и тук Деп играе перко със странни движения на очите и лицевите мускули, който ту изглежда като нескопосан лудак, ту – като супергерой с феноменални рефлекси и неясна връзка с отвъдното. Именно той изнася целия филм на гърба си – защото въпреки отпуснатите от Disney 250 милиона долара, добрата игра на Арми Хамър и Том Уилкинсън, както и впечатляващите компютърни ефекти, Самотният рейнджър изобщо нямаше да е толкова приятен без Джони Деп.
Историята е далечко от уестърн стандартите и хич няма да ви напомни за Джанго без окови или Добрият, лошият и злият, но пък се развива именно в Дивия Запад. Във времена на борба за територия между белите заселници и местното индианско население, в години на технически прогрес, забогатяване и почти неуправляемо насилие. При такива обстоятелства се сблъскват (почти буквално) съдбите на Джон Рийд (Хамър) и Тонто (Деп) – а това е и сблъсък на два абсолютно различни свята. Единият е образован бял прокурор, за когото думата на Закона е над всичко на света, а другият – индианец-команч с боядисано в бяло и черно лице и мъртъв гарван на главата. Въпреки неловкото начало, съвсем скоро и двамата се оказват рамо до рамо, кон до кон – поели по пътя към справедливост, отмъщение и борба със злото в многообразните му форми. Приклчюенията им са комични, впечатляващи, огнени, ниско и високопрелитащи, изобщо – спиращи дъха и даващи възможност на детето във вас да се забавлява максимално за два часа и половина.