Разказани паралелно, те постепенно разкриват връзките между членовете на едно семейство и, същевременно, разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца. Нишките на отделните събития се преплитат, за да се съберат на финала в едно общо, взаимосвързано и взаимнозависимо битие, белязано от липсата на стойност и висш смисъл. Леността и инерцията, подтиснатите душевни пориви и терзания са конкретни и осезаеми като вятъра, а последиците от тях са необратими – миг, в който няма време за “после”. Няма невинни, няма виновни и все пак всеки от героите го жегва съзнанието, че е могъл, че може да изживее дните си по-различно…