Ставаме свидетели на израстването им заедно с брат му Джулио, на възпитанието му, на това как става родител, а след това и дядо. Еторе Скола предлага филм, който не се ограничава с разказване на частни събития, въпреки че на практика не напускаме стените на къщата, в която минават десетилетия, появяват се различни хора, конфронтират се идеи, раждат се любовни истории. Семейството на Карло не може нито да се скрие от света, нито да окаже пряка съпротива на неумолимо променящото се общество. Скола обаче не иска да ни покаже един ключ за интерпретация и затова съзнателно залага на сложността на живота на индивидите и на онзи социален субект – семейството, което в Италия все още има символична стойност отвъд социално-икономическите и културните трансформации. Тук Скола използва актьорски състав от най-висок калибър, който обединява най-доброто от поколенията, сменили се на големия екран в италианското кино. Това е портрет на италианското общество, видян „отвътре“ в едно от онези семейства, които режисьорът наблюдава със суров поглед, но и с дълбоко разбиране.