Щастлив край е всъщност безкрайният кошмар, в който живеят героите му – още една буржоазна фамилия от изгубени души, в която гневът, недоволството и вътрешният мрак сякаш се предават с гена. За австриеца това екзистенциално тресавище е любима територия за изследване, в която този път се влива и бездушието на технологиите и социалните мрежи. А жертвите са: Ан Лоран, която поема семейния бизнес от вече дементния си, но все така кисел баща Жорж и която трудно намира думи, камо ли прегръдки, за алкохолизирания си син Пиер. В това време брат ѝ Томас се спасява от брака в кибер секса, но трябва да се погрижи и за тийн дъщеря си Ив – дете от предната съпруга, която е в болница след свръхдоза. Нима някой от тези хора би могъл да бъде щастлив, въпреки превъзходното имение, което ги събира? След час протяжни кадри и трупане на фрустрация, както във всеки филм на Ханеке, накрая някой трябва да гръмне и тук това е Ан – съвсем леко, но почти зловещо. "Това е черна комедия за социопатията в чист вид", пишат в Гардиън и не бихме могли да го кажем по-добре.