Наложи се да почакаме до декември, за да видим най-добрия приключенски филм на 2011. Шерлок Холмс: Игра на сенки е отлична зимна забава, както и поредната причина да обичаме Гай Ричи.
Може би сме остарели и цинични, но вече рядко се случва да попаднем на нещо, което да ни накара да гледаме с притаен дъх, както първия път, когато в уютен соц киносалон гледахме Индиана Джоунс и Храмът на обречените. Гай Ричи обаче си знае работата. Точно преди две години ни сюрпризира с чудесен коледен подарък – първия филм за грандиозния детектив Шерлок Холмс, който бързо обявихме за голямото му завръщане. Неговият Холмс бе различен от героя на сър Артър Конан Дойл, защото освен емпирични опити и дедуктивни разсъждения раздава здрави юмручни удари и неминуемо се забърква в батални сцени, но пък целият ефект бе толкова силен, че набързо си припомнихме най-добрите приключенски филми от детските години.
Игра на сенки също не разочарова. Филмът се базира на абсолютно същите компоненти, на които и първата част, като този път дозировката им е дори по-силна. Има повече тупалки, повече епични преследвания из германски военни предприятия, лондонски кръчми и швейцарски замъци, любимите на Ричи бa-a-авни и изключително добре заснети сцени, а и прелестната музика на Ханс Цимер е налице. Динамичното дуо Холмс – Уотсън отново действа, както двамата си знаят – в пълен синхрон и с почти нечовешка точност, нищо че горкият доктор е решил да се жени и предполага, че приключенията му с неуправляемия Шерлок са останали в миналото. Холмс (абсолютно брилянтният Робърт Дауни-младши) обаче има нужда от помощ, защото трябва да се справи с най-великия си (а в книгите на Конан Дойл – и последен) случай – пъкления план за забогатяване на професор Джеймс Мориарти (Джаред Харис), един съвършен, диаболично неморален съперник. А това не значи нищо по-малко от схватки с казашки наемни убийци в английски пъбове, взривяване на половин влак в движение, пълзене из парижките канали и много, много премисляне на шахматни ходове. Визията, съкрушителният британски хумор и хъсът на продукцията са неповторими, а включването на много характерната Нуми Рапас (от европейските части на Милениум) е още един плюс към и без това отличния Игра на сенки.