При такъв режисьор е лесно да се досетите, че не трябва да очаквате тих и спокоен филм, в който централно място заемат вглъбени размисли относно криминалната интрига. Тук добрият стар Холмс не се притеснява да използва юмруците наред с гениалния си ум, така че шестият пореден филм на Гай Ричи е типичната за него екшън комедия, белязана с характерния истеричен режисьорски подход на доста основателно считания за култов британец. Не знаем до каква степен Артър Конан Дойл би оценил подобаващо подобна свободна интерпретация на творчеството му, но пък ние винаги сме оценявали по достойнство една качествена и задъхана екшън комедия, особено когато е реализирана по подобен начин. Истината е, че в този филм Шерлок Холмс спокойно би могъл да бъде заменен с – примерно – Джак Спароу и нещата пак биха се получили, но тук именно контрастът между най-известния литературен детектив такъв, какъвто сме си го представяли, и жизнерадостния образ, изграден от Робърт Дауни Джуниър, прави лентата още по-свежа.
Сюжетът? След серия брутални ритуални убийства, разтърсили Лондон, злодеят лорд Блекууд най-сетне бива заловен благодарение на Холмс и верния му другар доктор Уотсън. Само че лордът видимо не се страхува от предстоящата екзекуция и обещава да се завърне от отвъдното благодарение на тъмните сили, които владее. Фактът, че убиецът действително възкръсва, хвърля в ужас Скотланд ярд и изправя Холмс пред най-странния и зловещ случай в кариерата му. Не му стига това, ами и Уотсън иска да изостави рискованите приключения, в които го забърква ексцентричният му приятел, и да заживее кротък семеен живот. В цялата каша, разбира се, е намесена и задължителната пикантна подправка с романтичен привкус благодарение на една фатална американска красавица, но дори пламналата страст не може да отклони детектива от Бейкър стрийт от разплитането на мистерията. В помощ за последното идват непогрешимата му логическа мисъл и още по-непогрешимият му десен прав. Да, викторианска Англия вече никога няма да бъде същата след намесата на Гай Ричи, така че всичко, което ви остава, е да спрете да въздишате по миналото и да видите как изглежда една класика, пречупена през призмата на новия милениум. Определено си струва, да не говорим, че е дяволски забавно.