Тази екранизация се е получила толкова фрагментирана, че ще обърка дори хората, чели книгата на Дона Тарт. 13-годишният Тио и майка му гледат в нюйоркския музей Метрополитън любимата ѝ картина, Щиглецът, когато тя е убита в терористичен акт, а той взима първото в низ лоши решения. Нататък се намесва баща му тарикат и алкохолик и миналото на момчето става блага почва, от която в него поникват вкус към наркотиците и престъпленията, цъфнали на върха с любов към финото изкуство и антиките. Ако звучи добре, то е защото книгата има достатъчно силна история, която обаче на екран не полита – режисьорът Джон Кроули (снимал Бруклин) е събрал страхотни актьори, но героите им са крехко поставени и не разбираш какво ги движи. Филмът иначе е красиво заснет от Роджър Дийкинс, който с рафта си предишни награди за кинематография изискано рисува сцени в музеи, антиквариати и нюйоркски апартаменти.