13 картини на американския художник Едуард Хопър (1882-1967) са преработени в триизмерен декор. Реалността в творбите на художника е преведена дословно на езика на сценографията. Форми, цветове, светлина и самотни герои оживяват извън плоскостта на платното. Камерата е почти неподвижна. Може да говорим за цветен филм ноар и съспенс а-ла Хичкок, дължащ се именно на ”мълчаливата” операторска работа.
На фона на тези живи картини се запознаваме с историята на цели три десетилетия. Периодите се разпознават от политически препратки и музикален фон. Главната героиня е Шърли (канадката Щефани Къминг), която бленува да бъде актриса. Зрителят е поставен в умножена реалност – тази на изкуството, на киното и на историята.
Густав Дойч експериментира с формата, създавайки нов жанр, който не можем ясно да определим, но на чието обаяние не можем да устоим.