Това е едва вторият ѝ опит в киното, но с вече ясен подход: статични кадри с перфектна композиция и визуални метафори, които допълват интимната атмосфера на историите. В случая – тази на 11-годишния Миша, пристигнал от Русия в Атина, за да живее с майка си след две години раздяла. Там обаче го посреща и нов "баща", а в гнева и разочарованието си от тази изненада момчето започва да търси убежище в най-магичните и често тъмни ъгли на въображението си. И макар това да изглежда достатъчна основа за детайлна драма, над нея Псику поставя и социокултурния контекст на пищните Олимпийски игри в Атина през 2004, когато Гърция все още не предвижда надвисналата криза – точно както едно дете не усеща колко скоро му предстои да порасне.