Кубрик отдава специално внимание на симетричната конструкция на изображението, за да подсили усещането за затваряне: персонажите са приковани насред стаите, сякаш са оплетени в центъра на паяжини. В разрез с литературния първоизточник, Кубрик пренебрегва психоанализата на членовете на семейството, като предпочита да остави широко пространство за интерпретации. Авторът на романа – Стивън Кинг, не крие недоволството си от прочита на Кубрик, особено от финала с лабиринта до хотела. Но въвеждането на лабиринта от жив плет е просто гениално. Самият хотел е лабиринт от безкрайни коридори, заключени врати и помещения без изход, като балната зала. Човешкият мозък също прилича на лабиринт. Той предлага безкрайни възможности – някои пътеки водят в грешна посока и загубването е лесно. Има изходи, но не всеки е способен да ги открие. Някои остават пленници на своя собствен лабиринт – като Джак.