Връщаме се в 60-те в цвят сепия, когато малкият Масимо танцува туист с майка си, а часове по-късно се буди с писък и новината, че тя вече е неговият ангел пазител. С тази отправна точка скачаме напред-назад из годините без хронологичен ред, за да го видим и като травмирано дете, и като обсебен от загубата си репортер насред войната в Босна. Като на лента пред погледа ни се превъртат сладки спомени, хаотични връзки и освобождаваща среща с красива психоаналитичка (Беренис Бежо) – всичко с почерка на Белокио и далеч от киселия привкус на мелодрамата.