Филмът Слепи любови изобразява прости разкази от сложния живот на хора
с увреждания. Целта му е не да разкаже зрителски атрактивни истории, а да апелира към нас, здравите, да проявяваме повече разбиране към нашите съграждани, към които животът е бил по-малко щедър.
Интересното в този филм е, че артистите са аматьори, които не играят пред камерата, а живеят пред нея. Зрителят има чувството, че гледа реалността на екрана не със свои, а с филмови очи. Юрай Лехотски не се намесва в действието, тъкмо обратното. Той оставя живота на протагонистите му да тече и се стреми да заснеме красотата му. Филмът е сниман пет години, като авторите
следят, как се развива животът на героите. Слепите любови трогват именно поради това, че те изобщо не са слепи.