То става ясно още от първите секунди – оказалото се под водите на един язовир село Слънчево, споменът за който е пазен от един носталгично настроен свещеник, който иска да събере наследниците на хората от селото на един събор. Те пък са разпръснати по света – българо-италианец, военен кореспондент и хирург, всеки със своите проблеми и трудности по пътя напред и назад – към малкото родопско селце и неговия дух. Стремежът е бил към класическа европейска драма, реализацията ни напомня на по-старото поколение българско кино, а от време на време ще видите съвсем нови герои като Кондьо, Лео и Бобо, което, вероятно, не е лошо.