"След края на следването си в Париж в началото на 60-те години на миналия век Георги Стоянов донася в България повея на модерното кино. Той си позволява да приложи върху "историко-революционната тематика" похвати, идващи от абсурдизма, като смело борави с гротеската. Заедно със следващия си филм Птици и хрътки той очертава нова посока за развитие на споменатата тематика към интелектуализиране и изтънчване. Неговият подход признава разслоението на публиката. Той разчита на образованите млади хора, а не толкова на почитателите на действието и приключението на екрана."

Енциклопедия Българско кино. Титра, София, 2000