Ако помните например Съли: Чудото на Хъдсън, в който Том Ханкс спасява един самолет хора, но разследването съсипва кариерата му, тази драматизирана биография е сходна като калъп и изпълнение. Разликата е, че ѝ липсва звездата начело и това е добре – в първата си главна роля незабележителният Пол Уолтър Хаусър е идеалното въплъщение на охранителя Ричард Джуъл, предотвратил смъртта на хиляди по време на летните Олимпийски игри в Атланта през 1996. Неудачник, който не успява да задържи полицейската си работа, нито да се отдели от майка си (трогателна Кати Бейтс), Джуъл се озовава от немай-къде сред пазачите на Сентениал парк точно когато пристига сигнал за бомба. И точно той я открива и евакуира тълпата, но вместо похвала, получава удар в зъбите, когато местен вестник раздухва клюката, че ФБР го разследва като основен заподозрян. История като тази (разказана в материал на Vanity Fair през 1997, използван тук за база) е послушна глина в ръцете на режисьор като Истууд, който ще се погрижи всичко от пианото в саундтрака до молбата за помилване на майката към Бил Клинтън да натисне правилния емоционален клавиш. Пълна достоверност обаче не бива да се очаква, а в случая за беда няма и кой да я оспори: Ричард Джуъл умира през 2007, а журналистката Кати Скръгс, пуснала съсипалата живота му новина – през 2001.