Британецът с непробиваемо лице и поглед от кована стомана се закани да напусне поредицата още след последната клапа на Спектър през 2015, но се радваме, че в крайна сметка реши да се задържи за още един филм, понеже героят му заслужаваше подобаващо изпращане, да не говорим, че имаше важни сюжетни възли за затягане. В Смъртта може да почака откриваме 007 да се наслаждава на живота на пенсиониран агент в Ямайка (където между другото Иън Флеминг пише първия си роман за Бонд) в компанията на д-р Маделин Суон – неговия любовен интерес от предишната част и официална приятелка в настоящата. Идилията трае точно колкото да не ни доскучае от бездействието на бившия шпионин, който без много съпротивление е всмукан обратно в света на международното разузнаване под претекст да открие и спаси отвлечен учен. Мисията го събира със стари (и нови) познайници от MI6, но и го сблъсква с враг от ново поколение (Малек), чийто комплекс на спасител и съмнителната му връзка с Маделин в комбинация с неограничен достъп до опасна технология прави неутрализирането му изключително тегаво. Оттам и рекордните за франчайза 163 минути, които обаче са добре уплътнени с хай тек гонки по земя и въздух, изливане на тонове гилзи в кадър и предателства, раняващи по-дълбоко от куршуми – всичко това, синтезирано и пресято в музикална тема, достойна единствено за меланхоличното вибрато на Били Айлиш.