Чрез таланта на англоезични актьори с коренно различен натюрел Янучи изпраща ясното послание, че Сталин и вътрешният му кръг са били просто банда кариеристи, чието лидерство на суперсилата от епохата на Студената война ги изнервя твърде много.

Годината е 1953. Йосиф Сталин изглежда в добра (макар и параноична) кондиция, тормозейки всеки край себе си, избивайки всички несъгласни и държейки дори и приближените си нащрек. Всичко това стига до внезапен край една сутрин, когато диктаторът е открит проснат на пода на кабинета си, покосен от удар. Янучи предлага своя версия на последвалия хаос: бясната борба за власт сред неколцината съучастници, снишавали се досега. Всички "изтъкнати" лакеи са налице – мухльото Маленков, тариката Хрушчов, сащисания Молотов, грубиянът Жуков, както и поквареният Берия. Да не пропускаме и впиянчения син на Сталин – Василий, както и изтерзаната му дъщеря Светлана. Те се спречкват за властта с цялата си недодяланост, но отчаяни да се докопат до нея.