Смъртта на заека

„Село от средата на 50-те години. Хората постепенно се изтеглят в града. Отиват си семействата, а през това време едно момче и едно момиче не бързат да се разделят с детството си, продължават игрите си и неусетно се сблъскват с първите сърдечни чувства.

Майката на момчето отдавна е останала вдовица, но даже в своята самота тя излъчва нежност и душевна топлота. Един старец, съвсем грохнал, търси другар да изживее с него последните си дни, да бъде погребан с чест на гробището, което вече опустява. Всеки от героите сякаш носи в пазвата си като сгушен заек надеждата, че в града го очаква по-добър живот, че със заливането на селото от водите на новия язовир ще си отиде всичко старо и грозно…“

Енциклопедия на българското кино. Титра. София, 2000