Те са закърмени с музика, защото тя винаги е била част от културата им. Те са младите уйгури и сега търсят нови начини да се изразят, за да научи светът, че съществуват. Гордеят се с миналото си и им се иска да крещят, за да ги чуят. Песните им изпълват със свеж ритъм тишината на пустинята и стигат до най-затънтените кътчета на провинцията, а там се оказва, че животът кипи.