Холивудските режисьори и сценаристи обожават европейските приказки, но твърдо отказват да ги представят близко до тяхната изначална форма. Нещо повече – най-често в тези блокбъстъри оригиналната сюжетна линия присъства толкова незабележимо, че асоциацията с приказката остава единствено в заглавието и материалите за пресата.
Спомнете си само за Братя Грим на Тери Гилиъм, Червената шапчица на Катрин Хардуик и силно индийската Огледалце, огледалце на Тарсем Сингх. Снежанка и ловецът не прави изключение – вместо приказка с около десетина герои, тук от самото начало се тълпят и сблъскват компютърно генерирани армии, летят десетки гарвани, зъбят се троли – изобщо преобладават епичното и внушително-магическото. Дори огледалото не е просто огледало на стената (би било твърде евтино и невнушително), а истински говорещ магически елемент!
Поне Снежанка е подбрана идеално – Кристен Стюард напълно отговаря на приказната формула ”устни, червени като кръв; кожа, бяла като сняг; коси, черни като гарваново крило”, пък и е хубаво най-сетне да я видим извън Здрачната сага. Милата ни Снежанка е законната дъщеря на крал Магнус, който обаче след смъртта на съпругата си се поддава на ласките не безскрупулната черна вещица Равена (очарователната и много подходяща за ролята Шарлийз Терон). Мащехата на Снежанка желае да я погуби, но няма да й е лесно – белоснежното момиче умее да се бие по-добре от повечето мъже и дори изпратения по петите й Ловец (нордическият красавец Крис Хемсуърт) едва ли ще успее да се справи с нея. Следват приключения и битки, в които блести много стомана, има тонове компютърна графика и шумни сблъсъци, а Кристен язди в доспехи красиво и внушително, почти както Мила Йовович в Жана Д’Арк (но само почти).
Снежанка и ловецът е забавен и добре направен – с всички плюсове и минуси на повечето холивудски фентъзита.