Предвид артистичните фокуси, на които е способен (от Взвод и The Doors през Родени убийци и Обратен завой до Александър), режисьорът тук е непонятно политически коректен, макар и да е направил коденето невъзможно вълнуващо. Но все пак темата е чуплива. Ако някой е пропуснал шок новината от 2013, Едуард Сноудън е служителят на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на Щатите, който изнесе свръхсекретна информация от кораба майка и съобщи на света – чрез британския вестник Гардиън – че американското правителство следи тел и нет комуникацията на всички свои граждани. Медиите го обявиха за "глашатай", властите го подгониха като предател, Русия му даде убежище (и до днес), а Обама го нарече "някакъв хакер", преди постепенно да се съгласи, че "наблюдението" е неетично. На филма му отнема над два часа да ни преведе по криволичещия път на Сноудън – от влизането му във военните обувки до излизането на светло с чипа данни, а Джоузеф Гордън-Левит постига почти пълна мимикрия с първообраза си – едно момче без диплома, което се оказва гений пред монитора и, по-важното, не бърка родолюбието с това да си верен на правителството.