Срещу вятъра

Група съученици, прехвърлили четиридесетте се събират на юбилейно тържество. Накрая около масата остават само двама – капитан Григоров и капитан Ради Петров. Капитан Григоров си спомня. В първите години след 09.09.1944 г. отряд моряци, на който той е командир, отиват на работа в помощ на селското стопанство. Тогава в чест на деветосептемврийския празник той организира „парад“ и минава на бял кон пред матросите. Оттогава му остава и прякорът Белия кон, а за постъпката си е наказан със седем дни арест.

В селото Григоров се запознава с Ради – свито, но умно и волево момче. На него Григоров завещава основния си принцип в живота – винаги да върви срещу вятъра с вдигната глава. Детето и съпругата на Григоров умират и той прехвърля вниманието си към Ради. След години Ради вече е капитан, командир на подводница. Между двамата възникват спорове, конфликти. Но в последна сметка Гргоров се гордее, че момчето, което му е станало като собствен син, винаги върви „срещу вятъра“.