Обзалагаме се, че много от вас са пропуснали да забележат как финалните кадри в На парчета направиха връзка с един от най-добрите филми на американеца с индийска кръв М. Найт Шаямалан – Неуязвимият. Тогава го сметнахме единствено за режисьорско намигване към по-внимателните фенове. Нищо чудно да е било точно това, но днес вече е мостът между историите, обединени в трилогията Eastrail 177.
Още в самото начало на Стъкления става ясно, че гледаме по-скоро продължение на Неуязвимият, а психопатичният Кевин Кръмб (Джеймс Макавой) от На парчета е по-скоро ефектна, ръмжаща, мускулесто-жилеста добавка към историята. Праведният, но все така тъжен Дейвид Дън (Брус Уилис) и почти парализираният зъл гений Стъкления (Самюел Л. Джаксън) отново се оказват рамо до рамо, но не на свобода, а оковани в психиатрична клиника, където д-р Ели Стейпъл (Сара Полсън) се опитва да ги излекува (заедно с обитавания от 24 личности Кръмб) от заблудата, че притежават каквито и да било свръхчовешки сили. Хладната ѝ научна убеденост посява зрънцето на съмнението в душите им, въпреки че във всяко тяхно действие съзираме вродената им странност и знаем, че терапията е само затишие пред неминуема буря.
Както обикновено при Шаямалан, сюжетът ту изненадва приятно, ту изглежда съшит почти аматьорски. Така многото хитри и интригуващи моменти се редуват с нелогични включвания, които по някое време в 128-те минути на екран истински дотягат. Големият плюс на Стъкления е, че не е просто поредният филм с типичните супергерои, а история, която надгражда идеите, заложени в Неуязвимият. Както във всеки уважаващ себе си сай-фай екшън, не липсва напрежение, почти безсмъртните и нечовешки силни Кръмб и Дън сблъскват юмруци отново и отново, разкриват се конспирации и загиват виновни и невинни, но сякаш по-любопитното е заровено другаде. Тук откриваме достатъчно психологическа драма, интересен диалог и отлична актьорска игра от Уилис, Джаксън и Макавой, за да преглътнем някои дефекти и да гледаме внимателно до самия край.
Финалът впрочем заема близо четвърт от целия филм и сам по себе си може да бъде разделен на поне 3 части, всяка от които ни кара да повдигнем удивено вежда, да прехвърлим наум случилото се в предните филми, но и да очакваме неочакваното в следващите минути. Като стана въпрос за детайли, внимавайте и за супер краткото включване на Шаямалан – то има директна връзка с едноминутната му поява в Неуязвимият.
текст Никола Шахпазов