Отдавна човешките страсти не са се вихрили толкова, колкото около Страстите Христови. Филмът бе приет с много противоречиви реакции, но това само му помогна да заеме челното място по пред-продадени билети в цялата история на киното. Очакването беше голямо, а отзивите – още по-истерични. Някои еврейски общности сериозно се разбунтуваха срещу версията за Страданията Христови на Мел Гибсън (режисьор и съ-сценарист), други хора вече го боготворят, трети са отвратени, а четвърти, говори се, не издържали гледката на Разпятието и не могли да бъдат спасени. Всъщност цялата суматоха не е заради поредния режисьор с мнение по библейските въпроси, а заради самата религия и манията Светото Писание да бъде превърнато в целулоид, за да бъде консумирано бързо и лесно. Тя започна още с нямото кино през 1927 (The King of Kings) и роди всевъзможни филми на религиозна основа, сред които най-безсрамно профанизиран е мюзикълът Иисус Христос супер звезда на Едуардс и Морис, а най-дръзък в интерпретацията – все още проклинаният Последното изкушение на Христос на Скорсезе.
Дойде ред и на Мел Гибсън. Неговият филм обхваща последните 12 часа от живота на Иисус и е базиран върху Новозаветните евангелия. Целта на Гибсън е била, възползвайки се от всички нови технологии в киното, да постигне пределна автентичност, като максимално се придържа към източника (доколко е своеволничил, естествено, дълго ще се спори). В името на това мултинационалният актьорски състав (в това число Христо Шопов като Пилат и Христо Живков като Йоан) заговаря на древен арамейски и разговорен латински език (като първоначално Гибсън е смятал дори да не слага никакви субтитри). Това, разбира се, е революционно, много сложно за изпълнение и може да причини известно потръпване и в най-атеистичното сърце – нали никога не сте чували думите на Иисус, точно както са звучали преди повече от 2000 години?
По отношение автентичността на визията Мел Гибсън е подходил с абсолютен перфекционизъм и е поканил за изпълнението на грандиозния си проект само най-добрите в своята област професионалисти, изобщо Оскар-компания. Зад идеята за цялостната визия обаче "стои" само едно име – Караваджо. Гибсън искал всичко във филма му да изглежда като в картините на този бароков художник, защото "в тях има стихия, жестокост, страст, те са одухотворени и много странни." Същото може да се каже и за Страстите Христови.
– по поръчение на Гибсън всеки ден преди снимките свещеник канадец отслужвал меса
– във филма се появява и самият Сатана, който е изигран от жена (Розалинда Челантано)
с обръснати за случая вежди и с мъжки глас – като андрогин някакъв
– актьорът, който играе Иисус – Джон Кавизел, е на 33 години, преживява истински мъки по време на снимките – като хипотермия, откачване на рамото, кожни инфекции
и всякакви рани, и наистина е разпнат на кръста за доста дълго време
– ръцете, които виждаме да приковават Иисус на кръста са на самия Мел Гибсън, който казва без притеснение: ”Ами нали аз го сложих на кръста, заради моите грехове е там”.
