Младежът в случая е Хенри Кавил, който би следвало да знае прекрасно какво точно означава да се превърнеш в супергерой, след тежкия кастинг, който избра именно него като новия Супермен в предстоящия филм на Зак Снайдър. Семейството му е представено от Брус Уилис, изнервен баща, чиято изнервеност се дължи на факта, че не е точно скромният бизнес консултант, за когото се представя и по него стрелят неприятно често, защото работи за ЦРУ. Правителството и/или сенчестите организации пък се проявяват в лицето на винаги непоклатимата Сигорни Уийвър, която планира да убие с хладна усмивка героя на Кавил и близките му хора, за да се добере до съдържанието на едно тайнствено куфарче. Всичко това е режисирано от Мабрук Ел Мехри, чиято кариера следим още откакто ни изненада приятно преди няколко години с един самоироничен и тъжен Жан Клод Ван Дам във филма JCVD. Както става ясно обаче, в Студена светлина сценарният екип и самият Мехри се въздържат от излишни експерименти. Резултатът е стандартен и класически екшън-трилър, който спокойно би могъл да се загуби сред масата от подобни филми, а не би трябвало. Най-малкото, защото Мехри подхожда изключително професионално към клиширания си изходен материал, Кавил видимо е роден за ролите на обикновени хора с необикновени способности, а участието на Брус Уилис прави всеки подобен филм с една идея по-класен.